Иван Мишев: Никога не преставайте да бъдете любознателни

Предполагаме, че сте прочели вече някои от хубавите стихотворения на писателя Иван Мишев, които са публикувани тук. Той с удоволствие се съгласи и да отговори на няколко въпроса специално за читателите на Az-deteto.bg

Бихте ли се представили накратко за децата, които посещават Az-deteto.bg?
Казвам се Иван Мишев, от гр. Гоце Делчев, и съм автор на някои от стихчетата публикувани на този сайт. (Аз мога да броя, Дъга, Облаче, Пазач, Пчеличка). Съвсем доскоро бях учител, но вече не съм. Но това едва ли е толкова важно. По-важното е, че сега съм заедно с вас.

Кога се появи желанието ви да пишете, и то за деца?
Първите си стихове написах като ученик във втори или трети клас. Наистина не помня вече, но първото ми публикувано стихотворение бе през 1973 г. и се казваше „Моята земя“. До 2007 г. пишех стихове за „по-големите деца“ и издадох две стихосбирки. Но веднъж от една детска градина в моя град ме помолиха да напиша нещо за Коледа и тогава написах приказката „Коледни звънчета“, която бе отпечатана в първата ми книжка за деца „Първолаче-юначе“. Всъщност в тази книга, 13 от стихчетата са на английски език. Приказката бе изиграна от малките и талантливи артисти от детската градина със страхотно желание и майсторство, и това всъщност постави началото на писането ми за деца.

Лесно ли се пишат стихотворения за деца?
Дали се пишат лесно стихчета за деца? Това е най-лесното нещо на този свят. Нужни са само няколко неща: 1. Да знаеш за кого пишеш; 2. Да знаеш какво пишеш; 3. Да можеш да го напишеш, и не на последно място, да има такива малки любознателни и умни читатели, като тези, които посещават този сайт, за да оценят по достойнство написаното от автора. Не е трудно, нали?

Какво ви вдъхновява при писането на стихотворенията?
Аз почти отговорих на този въпрос. Вдъхновяват ме тези деца, които четат стихчетата ми и рецитират част от тях по различни поводи. И най-вече, когато се срещнем по улиците на моя град, някое дете придърпвайки майка си за ръката да казва: „ Мамо, мамо, нали това е чичкото, който бе написал онази книжка?“. По-голямо вдъхновение и награда от това нямам.

Кога написахте първото си стихче?
Всъщност казах за първата си приказка кога я написах. Първото стихче беше веднага след нея и се казваше „Първолаче-Юначе“. То всъщност даде име на първата ми книжка за деца. Ето част от него:

„Първолаче с байраче
по улицата крачи.
Пораснало юначе,
а готово да заплаче....“ и т. н.

Какъв мечтаехте да станете когато бяхте дете?
Какъв ли не. Лекар, учител, моряк, пилот, офицер и всичко за каквото се сетите. Всяка седмица по нещо различно.

Кои са любимите ви детски книги?
Толкова са много, че едва ли бих могъл да ги изброя. Пък и се страхувам да не пропусна някоя и да ми се разсърдят героите в тях, а аз толкова ги обичам всичките. И все пак най-любими ми бяха книгите на Андерсен, Братя Грим, Шарл Перо, Карл Май, Джек Лондон, А. Каралийчев.

Кой е любимият ви литературен герой?
Няма да повярвате. Това е Ян Бибиян. Смелото момче, стъпило първо на Луната.

Кой е най-милият ви детски спомен?
С умиление си спомням за времето, когато родителите ми се караха, че чета много книжки, защото това ставаше за сметка на уроците. Но аз обикновено слагах под учебника любимата си книга и се преструвах, че чета уроците си. Ако и това не „минаваше“, лягах си рано и под завивките с фенерче и продължавах да чета.

Защо според вас е важно да се чете?
Ако има нещо, което наистина ни отличава от другите живи същества на нашата планета, това е че можем да мислим и да четем. Ако искаме, разбира се.

Какво бихте пожелали на читателите на Az-deteto.bg?
Нека никога не престават да бъдат любознателни. Дори пораснали големи момичета и момчета, нека в сърцата и в душите си да пазят детето, което ще им помага да останат добри и умни за цял живот. Такива, каквито са сега.